ВДЪХНОВЕНИЕ
Да! Ето че реших се! Заминавам.
За да се срещна със света голям.
Теб Родино те оставям ,
Но ще се върна !Знам!
Смен потегли самотата.
Неканена и с ледена ръка
обгръща ме и взема ми душата.
И въздух нямам! Спира ми дъха!
Минава ден. Минава месец.
Както кокиче наболо през снега
стъблото крехко се издига
в сърцето се надигна песента.
Това е песента на мама!
Песента на моите деди!
Как силна чувствам се,голяма,
Душата ми с крила лети!
Дошла до мен от вековете
С любов и мъдрост ме заля.
Запявам тихо и се смея.