СИЛА

Задъхвам се понявга отмаляла
от тежестта на моята тъга!
И струва ми се че съм се предала
Но не това е миг от слабостта!

В какво е мойта сила бяла
Та всичко да понасям с тиха скръб?
Ето!в очите е на моите деца изгряла.
Дори зад моя гръб

Аз виждам как жадуват да живеят
щастливи и безгрижни но уви!
За тоз’ живот те трябва да узреят
За да са силни и добри!

А чакат ги и бури и неволи.
А моят дълг е да ги защитя!
Да! Ще ги браня даже с длани голи!
Затуй съм силна и стоя!

Изправена като стена огромна
Във мен се блъскат ветрове,вълни.
Аз като стара вълноломна
ще устоя до сетните си дни.

Дори да се пропуквам и смалявам
аз ще ги пазя от беда,
за да не помръква жаждата и устрема
за успех и ДОБРОТА!

Сега разбирам мъдростта житейска
Защо е силна майката. Да!  Да!
Тя черпи сили не от книгата библейска
А от искриците в очите на своите деца!