ПРОЩАВАМ ТИ

Прощавам ти за всички болки,
които ми нанесе без вина.
Стаила в гърлото си вик отчаян!
Е няма що?Жена съм аз.Жена!

Намирах сили да ти се усмихвам
дори със сълзи на очи.
Да те поглеждам нежно,мило,
когато мъката във мен бучи.

Погалише ме кат’ птичка
пърхах под твоите ръце.
Поглъщах твойта властност мъжка.
Превръщах се в едно дете.

Измъчена от дългия си път към тебе
отслабвах всеки ден и час ,
но немощна и слаба знаех ,
че силата за теб съм аз.

А твоят поглед търсеше ме тайно,
за да проникнеш пак във мен,
да грабнеш мойта женска гордост
и да ме имаш пак във плен.

Когато видеше че плача,
ти чувстваше се мъж.
Та щом жена си ти разплакал
това за тебе беше власт.

Не знам живота ли познавах
или мечтала бях те аз,
но съзнателно се жертвах
за да ти влея тази власт.

Ти каза че била съм силна
и можела съм всичко да взема от света.
От тебе аз не исках нищо
а в нощите ти да съм светлина.

Не зная ти защо издигна
пред теб студената стена?
Вероятно да останеш незасегнат
от пламъка на любовта?

И все пак знам че ще ме помниш
и в мислите си ще ме викаш някой път.
Ще се опрекваш,че до болка ме измъчи.
Е няма що?Жената аз съм,ти мъжът...